Франсоа Шиняк, Euronews: Всеки, който воюва срещу демокрацията, атакува журналистиката
На старта на новата година отбелязахме още един празник. На 1 януари преди 30 години започва излъчването на международния телевизионен канал Euronews – първият по рода си план в Европа. Как Euronews от новинарски ефирен канал се превърна в ново средство за комуникация в Европа и по какъв начин се промени ролята на медиите през тези 30 години - Мария Кръстанова беседва с публицистичния управител на медията Франсоа Шиняк.
30 години Euronews. Честит рожден ден на всички сътрудници от интернационалната мрежа. Искам да стартира изявлението си с въпроса по какъв начин стартира кариерата Ви в Euronews?
Благодаря Ви за положителните пожелания. Позволете ми първо да ви отвърна със същото и да пожелая на Euronews Bulgaria една амбициозна 2023 година след надарените 9 месеца, които съпътстваха старта ви през май 2022 година
Пътят ми с Euronews стартира преди 22 години, години след старта на този канал и тази група, в която не преставам да работя и да се развъртвам. Започнах като публицист, владеещ два езика. След това станах редактор, заместник-редактор, бях кореспондент в Африка, по време на войните или при отразяването на гибелта на Нелсън Мандела. След това работих за Euronews от Дубай, а през 2016 година бях назначен за публицистичен началник на Africanews, двуезичния панафрикански напълно новинарски канал на групата Euronews. И от този момент аз съм отпред. След повече от 6 години битие от нулата стигнахме до 38 милиона семейства в Африка и по света. През последните три години бях и публицистичен управител на мрежата от филиали на групата. В това си качество отговарях за стартирането на Euronews България през май предходната година.
Европейската общественост се трансформира динамично. 2022 година изправи жителите на Стария континент пред нови значими провокации. В този подтекст можете ли да сравните ролята на медиите, когато Euronews се появи на медийния пазар за пръв път, и времето, в което живеем през днешния ден? Достъпът до информация в този момент е извънредно елементарен.
Да, 2022 година за европейския континент като цяло и за Европейския съюз в частност е синоним на значими и трагични моменти, защото спорът сред Русия и Украйна раздруса някои основи. Това демонстрира, преди всичко, че стабилността на европейския континент непрекъснато е под въпрос и че построяването на устойчиво и спокойно цяло е ежедневна задача. И защото въпросът ви се отнася до публицистиката, да, тя се е трансформирала и би било неточност да не го признаем. Дигитализацията на специалността е в ход. С появяването на интернет осведомителните практики бяха надълбоко изменени. Можем да приказваме за културен потрес. За тридесет години печатната преса, радиото и малкия екран претърпяха невиждана промяна. Информацията към този момент не е отвесна, както беше през 90-те години, а фрагментирана и хоризонтална. Видеото се трансформира в главен формат. Станахме очевидци на появяването на мобилната публицистика, която може да снима, режисира и редактира видео от смарт телефон. Журналистите към този момент са мултимедийни, могат да напишат публикация за уеб страницата, да водят предаване или да показват вест по радиото, да запишат видео. Тази цифрова промяна е съпроводена с появяването на нови специалности и умения: има създателии на мултимедийно наличие, публицисти, които разгласяват данни, блогъри, уеб редактори, техници.
Накратко, понятието за публицистика се умножи и тази цифрова промяна не е завършила. Факт е, че тази значима, неизбежна и продължаваща цифровизация сподели, че основите на публицистиката са все същите: самостоятелност и надеждност при даването на бърза и ефикасна информация. Тези основи разрешават да вземем за пример да се борим с подправените вести.
Подкрепяте ли мнението, че в рецесии като съветската инвазия в Украйна медиите би трябвало да продължат да дават място на " всички гледни точки "? Този общопризнат принцип на публицистиката е обект на доста рецензии.
Винаги ще има търсене на журналистическо мнение. То съществува, съществувало е и ще продължи да съществува.
През последните 30 години обаче не сме били в тази парадигма в границите на Euronews. Журналистиката постоянно ще бъде подложена на критика, хората постоянно ще атакуват тези, които я вършат и дават информацията. Защо? През последните 22 години и през последните 30 години от кариерата ми забелязах едно нещо, което не се трансформира. Винаги, когато демокрацията е в заплаха, се нападна публицистиката. Или, по-точно казано, всякога, когато някой в Европа или другаде желае да отслаби демокрацията, да подкопае основите ѝ, да нападна легитимността ѝ, той не я нападна непосредствено, а нападна един от нейните стълбове - публицистиката . Виждал съм го преди и го виждам още веднъж през днешния ден. Ето за какво би трябвало да продължим да пазиме тази специалност и хората, които я упражняват.
Вие сте шеф на AfricaNews. Като подобен сте осведомен с медийната среда в тази страна. Разкажете ни какви са главните разлики сред публицистиката в Африка и в Европа.
Няма такива. Постулирането, че има разлики, е неточност. И дава мотив на тези, които обичат да подлагат на критика тази специалност и биха желали тя да бъде отслабена. Както в Африка, по този начин и тук, в Азия, Европа или в Южна Америка, условията и провокациите са едни и същи.
Какъв съвет бихте дали на младежите, които стартират кариера в публицистиката? Какво би трябвало да са подготвени да пожертват?
Бих им споделил да не се двоумят. Бих им споделил, че сходно на мен преди 30 години, те са на прага на значими и вълнуващи промени и открития. Защо подхождаме към тази специалност като към жертва? Защо журналистът би трябвало да се жертва повече от лекаря, юриста, счетоводителя, експерта по цифров маркетинг? Журналистиката не е жертва, а специалност на бъдещето, опора, основен фактор в политическото, икономическото и културното развиване на една нация.
Благодаря ви, Франсоа!
Аз ви благодаря! Желая на Euronews Bulgaria една сполучлива и амбициозна 2023г.
30 години Euronews. Честит рожден ден на всички сътрудници от интернационалната мрежа. Искам да стартира изявлението си с въпроса по какъв начин стартира кариерата Ви в Euronews?
Благодаря Ви за положителните пожелания. Позволете ми първо да ви отвърна със същото и да пожелая на Euronews Bulgaria една амбициозна 2023 година след надарените 9 месеца, които съпътстваха старта ви през май 2022 година
Пътят ми с Euronews стартира преди 22 години, години след старта на този канал и тази група, в която не преставам да работя и да се развъртвам. Започнах като публицист, владеещ два езика. След това станах редактор, заместник-редактор, бях кореспондент в Африка, по време на войните или при отразяването на гибелта на Нелсън Мандела. След това работих за Euronews от Дубай, а през 2016 година бях назначен за публицистичен началник на Africanews, двуезичния панафрикански напълно новинарски канал на групата Euronews. И от този момент аз съм отпред. След повече от 6 години битие от нулата стигнахме до 38 милиона семейства в Африка и по света. През последните три години бях и публицистичен управител на мрежата от филиали на групата. В това си качество отговарях за стартирането на Euronews България през май предходната година.
Европейската общественост се трансформира динамично. 2022 година изправи жителите на Стария континент пред нови значими провокации. В този подтекст можете ли да сравните ролята на медиите, когато Euronews се появи на медийния пазар за пръв път, и времето, в което живеем през днешния ден? Достъпът до информация в този момент е извънредно елементарен.
Да, 2022 година за европейския континент като цяло и за Европейския съюз в частност е синоним на значими и трагични моменти, защото спорът сред Русия и Украйна раздруса някои основи. Това демонстрира, преди всичко, че стабилността на европейския континент непрекъснато е под въпрос и че построяването на устойчиво и спокойно цяло е ежедневна задача. И защото въпросът ви се отнася до публицистиката, да, тя се е трансформирала и би било неточност да не го признаем. Дигитализацията на специалността е в ход. С появяването на интернет осведомителните практики бяха надълбоко изменени. Можем да приказваме за културен потрес. За тридесет години печатната преса, радиото и малкия екран претърпяха невиждана промяна. Информацията към този момент не е отвесна, както беше през 90-те години, а фрагментирана и хоризонтална. Видеото се трансформира в главен формат. Станахме очевидци на появяването на мобилната публицистика, която може да снима, режисира и редактира видео от смарт телефон. Журналистите към този момент са мултимедийни, могат да напишат публикация за уеб страницата, да водят предаване или да показват вест по радиото, да запишат видео. Тази цифрова промяна е съпроводена с появяването на нови специалности и умения: има създателии на мултимедийно наличие, публицисти, които разгласяват данни, блогъри, уеб редактори, техници.
Накратко, понятието за публицистика се умножи и тази цифрова промяна не е завършила. Факт е, че тази значима, неизбежна и продължаваща цифровизация сподели, че основите на публицистиката са все същите: самостоятелност и надеждност при даването на бърза и ефикасна информация. Тези основи разрешават да вземем за пример да се борим с подправените вести.
Подкрепяте ли мнението, че в рецесии като съветската инвазия в Украйна медиите би трябвало да продължат да дават място на " всички гледни точки "? Този общопризнат принцип на публицистиката е обект на доста рецензии.
Винаги ще има търсене на журналистическо мнение. То съществува, съществувало е и ще продължи да съществува.
През последните 30 години обаче не сме били в тази парадигма в границите на Euronews. Журналистиката постоянно ще бъде подложена на критика, хората постоянно ще атакуват тези, които я вършат и дават информацията. Защо? През последните 22 години и през последните 30 години от кариерата ми забелязах едно нещо, което не се трансформира. Винаги, когато демокрацията е в заплаха, се нападна публицистиката. Или, по-точно казано, всякога, когато някой в Европа или другаде желае да отслаби демокрацията, да подкопае основите ѝ, да нападна легитимността ѝ, той не я нападна непосредствено, а нападна един от нейните стълбове - публицистиката . Виждал съм го преди и го виждам още веднъж през днешния ден. Ето за какво би трябвало да продължим да пазиме тази специалност и хората, които я упражняват.
Вие сте шеф на AfricaNews. Като подобен сте осведомен с медийната среда в тази страна. Разкажете ни какви са главните разлики сред публицистиката в Африка и в Европа.
Няма такива. Постулирането, че има разлики, е неточност. И дава мотив на тези, които обичат да подлагат на критика тази специалност и биха желали тя да бъде отслабена. Както в Африка, по този начин и тук, в Азия, Европа или в Южна Америка, условията и провокациите са едни и същи.
Какъв съвет бихте дали на младежите, които стартират кариера в публицистиката? Какво би трябвало да са подготвени да пожертват?
Бих им споделил да не се двоумят. Бих им споделил, че сходно на мен преди 30 години, те са на прага на значими и вълнуващи промени и открития. Защо подхождаме към тази специалност като към жертва? Защо журналистът би трябвало да се жертва повече от лекаря, юриста, счетоводителя, експерта по цифров маркетинг? Журналистиката не е жертва, а специалност на бъдещето, опора, основен фактор в политическото, икономическото и културното развиване на една нация.
Благодаря ви, Франсоа!
Аз ви благодаря! Желая на Euronews Bulgaria една сполучлива и амбициозна 2023г.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ